След Втората световна война България попада в сферата на влияние на Съветския съюз и през 1946 г. става народна република с еднопартийно управление на БКП и начело с Георги Димитров (1946-1949). Наложен е съветският модел на планова икономика с национализация на предприятията и колективизация на селското стопанство. По време на управлението на Вълко Червенков (1950-1956) е отбелязан значителен ръст в консумацията на хранителни стоки, стандарта на живот и средното заплащане (75%),[16] като в същото време се провеждат политически чистки, налага се цензура и се провежда изолационистка външна политика.[17] България става член на ООН на 14 декември 1955. НРБ е сред страните-основателки на Съвета за икономическа взаимопомощ (през 1949 г.) и Варшавския договор (през 1955 г.), и като такава е силно обвързана в политическо, икономическо и военно отношение със Съветския съюз и неговите съюзници. Тодор Живков (1956-89) управлява България като генерален секретар на ЦК на БКП, а от 1971 година — и като председател на Държавния съвет. От една страна, управлението му се характеризира с утвърждаване на авторитаризма и копиране на съветската външна и вътрешна политика, а Живков се превръща в най-дълго управлявалият политик от Източния блок.[18] От друга страна, това е период на безпрецедентна политическа и социална стабилност за България.[19] През 1971 е приета нова Конституция на Народна република България. През 1968 година Българската народна армия се включва в прекратяването на Пражката пролет. През 1979 година в Космоса полита първият българин — Георги Иванов. Към средата на 1980-те години обаче НРБ започва да изпитва сериозни икономически проблеми, като висока инфлация, задлъжнялост и неконкурентноспособност, които заедно с редица социални промени довеждат до падане на социалистическия режим през 1989 година.[20]